Западната част на Дунавската равнина е място, на което се намират редица села на територията на страната. Едно от тях е Бърдарски геран, част от структурата на община Бяла Слатина и в пределите на област Враца. Близо до най-плодородното поле на равнината Златията, тя е известна в миналите години като житницата на България. Умерената континенталност се усеща в селото с характерни амплитуди в температурите, а хладната пролет и сухото и горещо лято се комбинират със студена зима. Търговците на бърда за ръчни тъкачни станове дава името на селото, защото тези хора в миналото редовно посещават селото с цел почивка. Иначе населеното място съществува върху стари останки още от времето на Средновековието, а тези търговци са известни още и като бърдари. Банатските българи с католическа вяра населяват общо пет села и това е най-голямото от тях, като всички те се завръщат в страната след Освобождението през 1878-ма година от Банат.
Докато част от хората предпочитат да останат в банатските села и близките градове, много други се завръщат в родината си. След 1920-та година се наблюдава завръщане най-вече в близките съседни държави Сърбия и Румъния, а Стар Бешенов препраща в Бърдарски геран най-много хора, превърнали се после в постоянни заселници. Мястото, от което те идват, е също банатско. Лукан Чуканов става първият предводител на такива хора, като през 1887-ма година заедно с него тук пристигат общо 14 семейства. През следващите шест години се наблюдава още преселване на хора, този път от Германия. И ако в началото броят на немските фамилии е само седем, то постепенно се покачва на осемдесет. Трябва да дойде краят на Втората световна война през 1945-та, за да се завърнат немците на територията на Австралия и други далечни държави. Две години по-рано същите тези хора търсят убежище от режима на Хитлер, който буквално милитаризира управлявана от него държава. Знае се и за едно семейство, което решава да остане в страната и наброява осем души. Община Бяла Слатина дълго време е управляващият орган на селото, като става официално такъв от 1887-ма. Лукан Чуканов и Иван Велчев са първите, изпълняващи длъжността селски кмет.
Принудителното събиране на наряди през 1950-та година дава повод на жителите от Бърдарски геран да организират бунт срещу властта. Когато на трети юли същата година излиза нареждане вършитбата да се извършва в общ харман, отказът на селяните води до преки физически сблъсъци с пъдарите. Аргументите на властта за общия харман са, че по този начин по-лесно ще се набират нарядите. В боя се включват и хора от административното управление и милицията, като така неравенството срещу обикновените хора става осезаемо. Близо 500 жени организират протест пред общината. Иван Тодоров спешно идва в селото, по това време той е партиен секретар и се озовава тук след успешното потушаване на бунта от милиционерите. Измежду многото пребити хора има и двадесет, попаднали в ареста. Асен Чонков е посочен като човекът, довел до възникването на бунта – той е свещеник. Заедно с още шестима селяни, Чонков е съден и неговата присъда е за срок от 15 години.
